Днес се запитах -
Защо поетите не сме рицари?
Замахваме шпаги с думите
късаме емоционалните си струни
увиваме чувствата сами
навярно да не ни боли.
Не всеки поет е съвършен,
дялка, къса от своя рефрен
работи усилено и е убеден,
че някой ден ще е одобрен!
Днес се запитах -
Защо не живея в друго време?
Искам да усетя старите нрави,
мога да опазя дървените брави.
Самотните къщи се рушат,
родовете и децата вечно мълчат,
миналото, някой го захвърли и забрави
останаха спомените за пожари!
Имаше деца на труда,
комсомолски събирания, веселба.
Имаше златни жита,
пеещи момичета с бели кърпи,
усмивки широки и светлина,
парещи лъчи в спуснатата коса.
А днес, ако ме попиташ -
Защо таралежа се скри в нас?
Няма, нищо изненадващо...
Чалга, простотия и фарс,
мръсотия, глупост от Марс!
Измислена показност,
грубо отношение,
фосфорен кич,
печално смирение.

Диана Ахмакова