До следващата ни среща
тъй интимно реална
и някак си сантиментална.
Прегръщаме вярата и надеждата
броим всяко листо на земята
извървяваме пътя на душата.
До следващият ни миг
копнежа гони вятъра
звука разпалва страстта
думите попиват в ума.
Пак следваме есента
погалени от капките роса
догонваме любовта
с две присвити сърца.

Диана Ахмакова