Залюбвах тихите стонове,
ухаех аромата на борове,
потрепвах от галеща ръка,
очаквах ручея на любовта
Погалвах златните класове,
сграбчвах ароматните рози,
бодях се на острите върхове,
прегръщах летящите мъхове.
Обичах с цялата си същност,
целувах страстно и неприсъщо,
бленувах нашите стенания,
изгарях от огнени терзания.
Любувах се на малките мигове,
тъгувах по далечните грехове,
измолвах с болка моите светове.
Погубвах себе си от обич,
танцувах, за да бъда твоя,
извираща плахост моя...
Извиках ветровете да се слеят,
повиках облаците, още милеят,
показах на Бог нашата святост,
измолих с любов общата благост.

Диана Ахмакова